тема на броя

днес

архитектура строителство

Екология

ландшафтна архитектура

имоти инвестиции

мебели осветление

техника

lifestyle

• Принтирай:

Късно е за песимизъм или ДОМ – нещо повече от филм

Световният ден за опазване на околната среда 5-и юни, бе избран като много символична дата за пускане на филма ДОМ по екраните едновременно в над 50 страни.

Целта на режисьора Ян Артюс-Бертран, дистрибутора Люк Бесон и Франсоа-Анри Пино, председател на ИК на PPR, официален спонсор на филма, е да достигнат до възможно най-широка публика и да убедят всички ни, че носим лична и колективна отговорност пред планетата.

Като ни представя уникални кадри от над 50 страни, всички снимани от въздуха, като споделя с нас мислите и притесненията си, с този филм Ян Артюс-Бертран полага основата на здание, което заедно трябва да възстановим.

Люк Бесон международен дистрибутор

По какви причини приехте проекта на

Ян Артюс-Бертран?

Когато се запознахме, вече се питах какво мога да направя за околната среда чрез киното, как да използвам 30-годишния си опит в помощ на каузата. Бях готов, а Ян пръв ми даде възможност да покажа загриженост. Затова веднага се включих в проекта.

Кога за пръв път се запознахте

с природната среда?

Като дете, в дните преди да стана гражданин. В Гърция и Югославия имах неограничен достъп до природата и не се замислях по тези въпроси. Живеех в съзвучие с природата, имах връзка с растенията и животните, която за мен беше нормална. Тогава се пристрастих много към киното. След като прочетох много статии по темата, осъзнах какво екологично цунами ни заплашва. Отначало, като всички, се доверявах на управниците, които знаят най-добре. Струваше ми се логично те да направят нещо по въпроса. Само че не правят достатъчно. Днес усилията им изостават от темпото на надвисващата катастрофа. Докато те направят една крачка напред, планетата прави десет назад. Ще го осъзнаем, когато разберем, че всички трябва да допринесем колкото и когато можем. Дори да сменим крушките си, да рециклираме отпадъците или да се съобразяваме с околната среда, когато купуваме нещо, и това е огромна крачка. Ако милиарди хора положат едно и също усилие, то ще бъде хиляда пъти по-ефективно от политиката на което и да е правителство.

Като дистрибутор, не Ви ли притесни желанието на Ян Артюс-Бертран да пусне филма във всички формати в един и същи ден на 5-и юни?

Подхождам като съзнателен гражданин, не като бизнесмен. Изобщо не се притесних, защото на никой етап целта ни не е била печалба. Идеята на Ян да направи прекрасния филм достъпен за най-широката публика на 5-и юни Световния ден за опазване на околната среда, има дълбок символизъм. Хората често се чудят какво да правят на такива дни. На 5-и юни могат да отидат да гледат Дом. Ако можем да кажем, че 100, 200 или 500 милиона души са гледали филма за 24 часа, това ще бъде много силен сигнал за хората, които са на власт. Като демонстрираме ангажимента на хората, ще ги принудим да действат.

Филмът е много амбициозен също и защото е режисьорски дебют на Жан Артюс-Бертран.

До каква степен работихте заедно с него?

Дадох му пълна свобода, докато снимаше. Помогнах му само с опита си при монтажа, като запазих известна наивност. Прегледах много малка част и вече бях в състояние да дам мнение като всеки човек, дошъл от улицата.

За Вас лично кое въздейства най-силно във филма?

Има толкова много образи, но лично аз бях поразен от контрастите видях Лас Вегас, построен в пустинята, който изразходва хиляди литри вода за басейни и голф игрища, а после как индийски жени в сари копаят за вода в изсъхналата почва. Тогава човек осъзнава колко е полудял светът.

Каква е реакцията Ви на твърдението, че филмът е заснет с помощта на много полети, които се отразяват зле на околната среда?

Днес може да си купим електрическа кола, за да водим децата си на училище, но не можехме да заснемем този филм по друг начин, освен с хеликоптер. За сравнение ще кажа, че за целия филм Ян създаде по-малко замърсяване от един единствен авиолайнер, който лети празен от Париж до Лос Анджелис, за да качи пътници. Да разгледаме проблема с хилядите авиолайнери, които пътуват празни, вместо да обсъждаме един филм, заснет от един хеликоптер, защото не е имало друг начин.

Какво се надявате да отнесе публиката със себе си?

Първо се надявам възможно максимален брой хора да отидат да гледат Дом, за да се превърне филмът в значимо събитие. После се надявам всеки човек, който го гледа, да осъзнае, че може да изиграе своята роля. Общите усилия големи или малки, на хиляди хора ще доведат до промяна.

Ян Артюс-Бертран сценарист и режисьор

Кога изпитахте нужда да направите този филм?

Когато поканих Ал Гор да покаже филма си Неудобна истина пред френския парламент, осъзнах колко силно въздействие имаше той, по-силно и от на телевизионно предаване. Видях колко се развълнува публиката в някои случаи до сълзи, и си казах, че пълнометражен филм ще бъде отличен начин да достигна до хората. Стори ми се и естествено продължение на фотографията и телевизионните предавания. Струваше ми се, че като правя снимки на Земята, темата ми е хуманността, а същата логика стои и зад филмите.

Това е първият Ви пълнометражен филм и много амбициозен проект. От продукцията до снимките и монтажа срещнахте ли много трудности?

Денис Каро продуцентът на Live And Become, ми беше представен от Арманд Амар композитор и мой приятел. Той веднага прие, както и Люк Бесон. Тогава започна истинската работа. Когато получаваш толкова много пари да направиш един уникален филм, заснет изцяло на хай дефинишън от хеликоптер, това е огромна отговорност, свързана с непрекъснат стрес. Работих по инстинкт, както винаги, учех се в движение. Скоро разбрахме, че екипът в хеликоптера трябва да бъде ограничен до пилот, оператор и видеоинженер. После трябваше да преодолеем технически проблеми, свързани с новата камера, която използвахме, и условията на снимане, които бяха различни във всяка страна, над която прелитахме. Направих филма без сценарий, само по синопсис от една страница. Знаех каква история искам да разкажа, но текстът се появяваше в процеса на снимките, особено централната тема за енергията първо енергията от човешката мускулна сила, после революцията, задействана от тъй наречените джобове слънчева светлина, петролът. Накрая това се оказа филм на един фотограф, който не е свикнал с ограничения.

Какво е централното послание във филма?

Филмът носи много ясно послание. Оказваме по-голямо въздействие на Земята, отколкото тя може да понесе. Има свръхконсумация и изчерпваме земните ресурси. От въздуха лесно се виждат раните на Земята. Филмът Дом само излага настоящето положение и казва какви решения съществуват.

Неговото подзаглавие би могло да бъде Късно е за песимизъм. Достигнахме до кръстопът. Трябва да се вземат важни решения, за да се промени нашият свят. Всеки знае за какво се разказва във филма, но никой не иска да повярва. Дом добавя тежест към доводите на природозащитните организации, че трябва да преминем към по-разумен подход и да променим консуматорския си начин на живот.

Искам хората, чието потребление въздейства пряко на земята, да усетят необходимост да променят начина си на живот, след като изгледат филма.

Как си представяте гласa зад кадър и музиката?

Разбира се, текстът на гласа зад кадър беше много важен. Бях силно вдъхновен от работата на Лестър Баун прочутият американски еколог, и книгата му State of the World. Работих също с Изабел Деланой дългогодишен мой сътрудник. Относно музиката очевидно поканих Арманд Амар моят най-добър приятел на света и един от най-добрите френски музиканти. Той също така е специализирал световна музика и гласове, а аз исках такъв културен микс в саундтрака. Как се получи ритъмът на филма? Обичам изненадата да идва бавно. Не исках филмът да бърза. Технически ограничения, свързани с теглото на хеликоптера и камерата, която използвахме, ни накараха да заснемем много сцени на бавен каданс. Това харесвам на филма той е съзерцателен. Също така те кара да се заслушаш и да спреш да мислиш. За хората не е приятно да чуят някои от нещата, които им казва филмът, но не бях готов да правя никакви отстъпки.

Защо се казва ДОМ?

Идеята беше на Люк Бесон и ние се спряхме на нея. Много е символично, защото екологията изучава връзката ни със средата, в която живеем.

ДОМ е въглероден офсет. Какво включва това?

Всички емисии на въглероден двуокис, отделени по време на работата по филма, са изчислени и компенсирани със сумите, използвани за предоставяне на чиста енергия на онези, които не разполагат с такава. През последните десет години всичките ми творби са въглероден офсет.

Какво се надявате да остане у публиката?

Освен да променят начина си на живот, искам хората да пожелаят да помогнат, да се включат.
Има един великолепен цитат от Теодор Монод: Изпробвахме всичко, освен любов.
Надявам се този филм да се свързва с много любов.

Forum Film

Сходни:

Нов начин на живот

EXTERIOR.BG и приятели

Видин с нови енергоспестяващи домове

Цветно домино вместо стена

И стените имат души

Дом върху водата

Сподели:

за нас | реклама | абонамент | архив | контакти