Пловдив е съхранил едно от най-красивите кътчета от българската история Старият град. Малък Възрожденски остров в центъра на града. Едно различно място... В това се убеждава всеки посетител...
.jpg)
Първите къщи в Стария Пловдив са от т.нар. несиметричен период и са от края на 18. век. Те са с изразителни фасади и отворени към двора чардаци. Открояващи се образци на несиметричната пловдивска къща вСтария градса Фурнаджиевата къща, къщата на хаджи Власаки Чохаджията, Данчовата къща.
Симетричната пловдивска архитектура се появява по-късно през тридесетте години на 19. век. Характеризира се с просторен представителен салон хайет, около който се разполагат еднакви по брой и размери стаи. Типично за симетричната къща е и богатата барокова украса на стените, както и традиционната резбарска украса на таваните, вратите и долапите. Поради това и този архитектурен феномен се определя като български барок.
Към този период спадат къщите на Куюмджиоглу и Георгиади, домовете на хаджи Драган Калофереца, Георги Мавриди (Ламартиновата къща ) и др.
През последните години на пазара за недвижими имоти се наблюдава засилено търсене на къщи в Стария град. Според Борислав Стоянов, управител на агенция за недвижими имоти 21 век, хората, които купуват имот в Стария Пловдив, са особен тип клиенти. Те не се интересуват толкова от цената, тъй като съзнават, че купувайки къща на тепето, те всъщност си купуват история. Цените на имотите в резервата тръгват от 1000 евро на квадрат и се движат нагоре.
Според брокери се търсят предимно стари къщи, които са реставрирани и притежават дворно място. Хората купуват също и гола земя. Нейната цена е около 1000 евро на квадратен метър. Купувачите държат също да има осигурен лесен достъп до имота, предвид тесните и понякога доста стръмни улички в тази част от Пловдив.
Интерес към имотите в Стария град е имало винаги, твърдят брокери. И винаги търсенето там е било по-голямо от предлагането.
В момента след имотите на Главната улица, къщите в Стария Пловдив се нареждат на второ място по интерес от страна на купувачи.
След като купят имота, новите собственици рядко оставят къщата за живеене. В повечето случаи имотът бързо се превръща в ресторант, кафене или бутиков хотел. Такива изобилстват в Стария Пловдив в очакване на туристи.
Повечето от къщите, въпреки че са строени през Възраждането, учудват с оригинални и модерни строителни решения и днес.
За магията на Стария град разговаряме с Антоанета Пердикацева уредник в къща Недкович в резерват Старинен Пловдив.
Къщите в стария Пловдив са неповторимо съчетание между старина и модерно. Какво ги прави актуални и привлекателни и днес?
На първо място е уникален изборът на самата конструкция. Дълбоката каменна изба и дървено-паянтов градеж. Тя прави къщите невероятно пластични от конструктивна гледна точка (все пак това са сгради, построени на наклонен терен). Къщите са и сеизмично устойчиви. По този повод преди повече от 12 години БАН направи измерване в къща Недкович, което доказа, че къщите през периода на Възраждането могат да устоят на нормалното сеизмично натоварване, характерно за Балканите. Уникално е и присъствието на щерната система за улавяне и обиране на дъждовната вода от дворните пространства.
Били сте екскурзовод на стотици делегации, как реагират гостите?
Почти всеки път, при всяка официална визита съм си задавала този въпрос: Къде се крие магията на Стария град?. Веднъж си позволих да попитам на глас при визитата на испанското кралско семейство. Все пак аристокрацията в Европа обитава импозантни дворци. С какво Пловдивската къща представлява такъв голям интерес?! Отговорът на кралица София бе еднозначен: Това е друга архитектура, съчетаваща в себе се естетика и функционалност. Но според мен онова, което ги удивлява най-много, е, че на една относително малка територия можеш да направиш пътешествие във времето.
Каква е Вашата лична мечта за бъдещето на Стария Пловдив?
Спомням си думите на един велик поет Йеуда Амихай от Израел. При визитата в Стария град той ми сподели: Всички антични градове си приличат. Това, което ги обединява, е духът.
Пловдив притежава най-ценното своята история. Моята лична мечта е да има повече финансиране за Стария град, за да заблести с красотата си. В това отношение добра възможност ще ни даде евентуалното участие в Европейските проекти. Надяваме се на съдействието на Министерство на културата, Община Пловдив и Областта.
Нека споменем хората, които са допринесли Стария Пловдив да бъде във вида, в който го виждаме днес?
На първо място поставям името на арх. Пеев и неговата книга Пловдивската къща през Възраждането (1960). Без това изследване реставрацията и реконструкцията на Пловдивските къщи би била невъзможна.
Сърцето на Стария град пази спомена за друга изключителна личност Атанас Кръстев. На него се е паднала тежката задача да оглави управлението на Стария град и на практика да започне реставрацията на значителна част от къщите.
Името на Елена Узунска главен уредник, се свързва с изключителната любов и професионализъм при обзавеждането на тези къщи. Всеки един възрожденски дом носи спомена за любовта и енергията, с която работеха.
Какво е нужно още, за да бъде Старият Пловдив по-оживен?
Може би всеки би дал различен отговор, но според мен старите къщи трябва да са добре реставрирани, за да са по-привлекателно място за посещение. Другият аспект, по който може още да се работи, е организирането на по-многообразни културни събития, които насищат с повече живот старите къщи.